Романът на Хакира Диас, "This Is the Only Kingdom", започва с епиграф от поемата на Арацелис Гирмай "Елегия", в който се говори за реалността, която създаваме и разрушаваме заедно. Диас използва този мотив, за да изобрази героите си, които, въпреки трагичния свят около тях, избират да живеят с пълнота и внимание.

Историята проследява Мариакармен и дъщеря й Нена през десетилетия, докато се справят със загуба, насилие и суровите реалности на живота в работнически квартал на Пуерто Рико. Първата част на романа се фокусира върху забранената любов на Мариакармен с Рей, човек, който е подобен на Робин Худ. След смъртта му от ръката на полицията, тя остава сама да отглежда Нена. Втората част, която се развива 15 години по-късно, показва как Нена е принудена да избяга в Маями и да се справи с идентичността си в контекста на епидемията от СПИН.

Нена намира утеха и принадлежност в queer общността на Маями, което променя разбирането й за семейството. Въпреки тежестта на обстоятелствата, Диас успява да създаде живи улици и квартали, изпълнени с музика и празненства. Романът не само разказва лични истории, но и се занимава с исторически теми като хомофобия, расизъм и бедност.

Диас разказва как писането й служи като освобождение от ограниченията на издателската индустрия. Тя споделя, че писането я е научило да познава себе си и да осъзнава сложността на живота в семейство и общество. Тя не само че пише за Пуерто Рико, но и критикува системите на властта, които влияят на живота на хората там.

Романът разглежда насилието, полицейската бруталност и хомофобията от 70-те до 90-те години. Диас подчертава, че тези проблеми продължават и днес. Тя вярва, че книгите имат силата да променят света и да предизвикват разговори за важни социални теми.

Нена, като чернокожа, латиноамериканка и queer личност, преминава през множество идентичности. Диас акцентира на различията между Нена и майка й Мариакармен и как те отразяват по-широки социални реалности. Въпросът за избора на семейство е централна тема в романа и показва как общността може да предостави подкрепа в трудни времена.

Насилието и омразата са важни елементи в разказа. Диас не избягва да показва реалността на хомофобските престъпления и социалната несправедливост. Тя смята, че е важно да се говори открито за тези теми, за да се осветли истинската ситуация.

Работата й цели да предизвика читателите да осъзнаят сложността на човешкия опит и системите, които създават бедност и страдание. Диас се стреми към литература, която ангажира читателите емоционално и интелектуално.